Национална агенция за приходите

Държавното обществено осигуряване (ДОО) е форма на организирана материална защита на трудещите се в случай на загуба на доход. Основният източник на осигурителното право, който събира социалноосигурителното законодателство в един законов акт е Кодексът за социално осигуряване (КСО).

Лицата, които подлежат на ДОО, се осигуряват във:

• фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
• фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
• фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
• фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
• фонд "Безработица" за безработица.

Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за съответните фондове на ДОО в зависимост от социалните рискове, за които са осигурени лицата по КСО.         

Основни принципи: задължителност и всеобщност на осигуряването; солидарност на осигурените лица; равнопоставеност на осигурените лица; социален диалог при управлението на осигурителната система; фондова организация на осигурителните средства

Полагането на труд е основополагащо за ДОО. Упражняването на съответната трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от ДОО социални рискове.

.......................................................................................................................

= Осигурени лица

= Осигурители и самоосигуряващи се лица 

= Размер и разпределение на осигурителните вноски 

= Осигурителен доход 

= Срокове за внасяне на осигурителните вноски 

= Начини за внасяне на осигурителните вноски